Пропускане към основното съдържание

"Джибър Джабър"

И нека безсмисленото започне сега...

Търсене в този блог

Показват се публикации от февруари, 2023

Преглед на всички

Публикации

Dreams

февруари 27, 2023

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

under my armor

февруари 21, 2023

Another creative disaster

+

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

февруари 16, 2023

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

guilty

февруари 16, 2023

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

sky water

февруари 11, 2023

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Go away 07.02.2023 some shit

февруари 07, 2023

Получаване на връзка
Facebook
X
Pinterest
Имейл
Други приложения

Още публикации

Популярни публикации

Поредна нощ...

Защо съм тъжна, когато имам си всичко Нима нещо липсва, а не виждам какво И седя си в тая малка стая самичка И се взирам във нищото, незнайно защо... Подминават ме хора, говор...

Малко стихче за хората

Мило мое нещо като дневниче, здравей! От доста време не съм драскала нищо. Не, че нямаше какво, но просто нямах време. Въртележката на живота най-накрая погълна и мен, та и моето свободно време намаля чувствено. Размислите и страстите за живота мога да ги стрелям денонощно, но не мисля, че сега искам да задълбавам и с такива неща. За това ще нахвърлям някакви рандом шитс по-долу из редовете... Ей тъй, просто да отчета дейност... Гледам хората унили от вътре, кой от кой по-гнили Живота смлял ги кат' месомелачка мъчат се нещастниците да натрупат пачка. И усмихват се, но не съвсем естествено търсят нячини, да се чувстват малко по-божествено а надпреварата тип "виж ме кой съм" е тъй тъжна нищо не остана зад фасадата им външна. А тя хора е до време и въпреки, че за момента не ви дреме ще дойдат дни още по-тъжни от сегашните и те ще бъдат най-самотните и страшните... Еба ги и у хората, едно "Добър ден" не щът да кажат гледат, търсят само, нещо да намажат И к...

Нещо нищо не разбирам

Да рапирам не спирам макар да не разбирам защо напирам като нищо не прибирам никой аз не толерирам усещам ще колабирам докато навред простирам тези думи нямам мира дай да пиеме по бира щот ума ми не побира тоя дет ни се навира дето всичко той прибира е от всичко ли разбира никога ли не блокира дай да вдигна тая гира малко сила да активирам някой бой ще абсорбира трудно ще се адаптирам трябва аз да алармирам някой автоматизиран само да се амбицирам яко римички намирам Не не не се дрогирам но от скука аз умирам от пътя дерайлирам в смъсъл някав си се взирам но пък май не го намирам ще взема аз да се зомбирам по-добре да аплодирам някой не дипломиран някой тъп шутиран нещо нищо не разбирам о о о о оу остави ме на по бира от политика нищо не разбирам нещо нищо не разбирам Да рапирам не спирам макар да не разбирам защо напирам като нищо не прибирам вкъщи направо се трупирам не се и отгримирам твърдя че котролирам ситуацията дет' намирам м...

SusanSt

Отваряне на потребителския профил

Архивиране

2026 36

2025 79
2024 23
2023 73
2022 114
2021 64
2020 64
2019 3
2018 40
2017 27
2016 8
2015 21
2014 29
2013 11
- декември 11

Показване на още Показване на по-малко

Етикети

116 piano melody
3in1
български
Български
еп
за преглед
идеи
Монолози
олд
поезия

Показване на още Показване на по-малко

Сигнал за злоупотреба

Предоставено от Blogger

Всички написани безсмислици са родени само и единствено от болният мозък на SusanSt©