Защо съм тъжна, когато имам си всичко
Нима нещо липсва, а не виждам какво
И седя си в тая малка стая самичка
И се взирам във нищото, незнайно защо...
Подминават ме хора, говорейки нещо
Усмихвам се ведро, криейки пак
Как в главата ми нещо зловещо
Изпълва съзнанието ми с пълен мрак.
Напълно добре съм, без повод за ярост
И все пак гневът надделява над мен
Дори не си спомням последната радост
Отдавна духът ми е тъй студен.
Ако съм мъртва - кога съм умряла...
Някой дали разбра това въобще?!?
Защото изглежда, че аз не съм разбрала
Как разбира човек, когато умре?
Но мисля, че дишам, така изглежда все още
Усещам студ, когато изляза навън
И различавам, когато някак си нощ е
Но каква нощ е, когато не ме лови сън...?!?
Коментари
Публикуване на коментар