Виждам те и не те познавам.
Зад това лице живее някой друг.
Усмивката ти може би мъничко ме заблуждава.
Гледам в огледалото здраво стиснала юмрук.
Не позволявам да се случва често
- разочарованието е твърде тежко бреме.
Мълча, усмихвам се и показвам,
че не ми дреме.
Макар да знам, че ще премине и остатъка от всеки гняв,
ще бъде спомен, като стара снимка в прашен шкаф,
Оставам оптимист, че ще открия
Свят, в който тъгата не ме поглъща
Но тъгата е милион пъти по-добра
От това да не усещам нищо...
Коментари
Публикуване на коментар