Последната седмица ми беше психически тежка и физически изтощителна, и ми се иска да вярвам в магията на енергията около мен. Само че „енергията“ е просто дума, която използваме, за да опишем по-магично и по-меко една тежка, твърда истина. Негативните хора носят негативна енергия — носят я с това, че мозъците ни попиват околната информация като гъба. А когато информацията е тъжна, нервна, изморена, болна — тя се просмуква в нас и ни разболява. Прави ни също толкова мрачни и изтощени, колкото хората, които изслушваме.
Заразата се натрупва от всяко едно малко „оплакване“, от всяко „ти не можеш“, от всяко поставяне в неправилната за теб рамка. Разпространява се непрестанно, защото понякога човек не може да оцелее, ако всичко остане затворено вътре в него. И затова споделя негативизма си — за да му олекне. Без да си дава сметка, че предава заразата напред.
На някои хора им е по-лесно да повярват, че „лошата енергия“ е тази, която ги е накарала да изпуснат чинийката със закуската — а не натрупаната умора. Че лошата енергия е убила стайното цвете, което е процъфтявало цяла година — без да се замислят, че тази „енергия“ сме ние. Ние, с умората и натоварената нервна система през последната седмица, се превръщаме в същите онези апатични същества, които презираме и не разбираме, когато сме щастливи и жизнерадостни.
Със същата тази лоша енергия се прибираме у дома и лягаме да почиваме, вместо да проветрим стаята, вместо да полеем цветето, вместо да си сипем вода. Енергията ни се променя — но малките неща, които ни държат в релси, ги променяме ние самите. С избора да лежим цял ден в повтарящата се, вече двайсет години агония, за която няма траен лек. Или с избора въпреки агонията да се изправим, да запалим колата и да покараме в дъжда на фона на хубава музика. С избора да освободим съзнанието си от негативната енергия.
Защото ние сме аурата, която сами избираме. В момент на слабост — да бъдем силни. Да бъдем будни. Да откажем да заспим под натиска на апатията и тъжната обстановка. Да приемем болката — физическа или душевна — и да видим красотата в нея.
Коментари
Публикуване на коментар