Усещам как умората обгръща моето тяло
Очите ми тежат килограми, които няма как да вдигна
Сърцето ми повдига в ритъм боцкащо одеало
Пречи ми косата ми, дъхът ми, въздухът - да мигна
Цяла вечност чаках да пристъпя праг, носещ уют на дом
Да се добера до това легло, да си взема дъх и да се отпусна
А лежейки тук, сега главата ми отваря нов дълбок разлом
Мисълта за сън държи се здраво за ръба и не иска да се пусне
Схваща се дори кутрето ми подпиращо скучния телефон
Мийм след мийм, образи без израз, без значение
Предаване за сериени убийци размива тъмнината ми за фон
Завъртам се в пореден опит за сън да търся вдъхновение
Коментари
Публикуване на коментар