Издирвам смисъл в това да бягам всеки ден по една и съща отъпкана пътека.
Понякога пристъпвам към калта, но бързо се връщам, бърша, мия се и сякаш ми олеква.
Но във бездната на своята несъществуваща душа натрупвам сякаш неприятни мисли.
Понякога се връщам и чета, оная книга отразяваща живота който сама избрах, но избягвам да прелиствам...
Коментари
Публикуване на коментар