Днес съм синя – искам ред,
правилата да стоят изправени като войници.
Утре зеленото ме вика –
сигурност като меко одеяло,
да знам къде стъпвам.
Но когато светът почервенява,
вътре в мен също пламва гняв –
искам да ме чуят,
искам светът да върви по линия,
докато отново се успокои.
А после – жълтото.
Слънце, смях, ново хоби,
щастие в дребното,
усмивка в несъвършеното.
Аз съм всички цветове,
и никой цвят.
Светофар без крайна спирка,
рисувам себе си
с молив, който още не съм избрала.
Коментари
Публикуване на коментар