Неделя

От счупен пясъчен часовник

Песъчинките се сипят бавно

Мисъл се прокрадва сякаш

В опит да ме свали на земята плавно

А залисана във кръговрат от думи

Които просто сладкодумно преминават

В забрава тъна нежелана

Картинка във умът ми пресъздават.

Не ще гледам тъй като не виждам

Не ще поемам дъх, не щъ да дишам

Само наказание, порицание

За малко безмълвно страдание 

И задкулисието е вяло

Думите ще дойдат в измъчен словоред

А казах каквото исках

Но не на място, не подред