Загубена патка

 Загубена патка. Тя тичаше по брега на реката, следвайки течението. Сякаш течението щеше да й помогне по някакъв начин, докато е на брега. Не искаше да си изцапа краката в мръсната вода и може би, за това тичаше по тоя смотан бряг. От време на време се налагаше да прескочи по някое мини храстче или пък да извади трънче изпод перата си, тъй като сушата не бе по-приветлива от водата. Мо тя от къде можеше да знае. Подсъзнанието й беше пълно с хаотично разпределени мисли. Една след друга те носеха ту хорър ту облекчение като се редуваха за да не се побърка. Първо си представяше как няма да намери домът си и усещаше как паниката я прегръща сякаш с меко одеало, тъй като това от части й носеше облекчение. От друга страна виждаше познати лица на няма и крачка от нея и се чувстваше вече стоплена и на място. Загубена патка. Тича боса в кал и пластмасови бутилки, донесени на брега от водата. Сякаш вече няма течение, водата стои на едно място. Както и тя. Нищо не се случва. Няма и да се случи ако не се опита да заплува. Патките не са създадени да тичат по сушата. Ако не се опитат да влязат във водата няма да стигнат далеч. Най-вероятно животът им ще приключи нелепо - изядени от хищник. Загубена патка. Тя го знае, но е бъзла. Някой ден може да се пречупи и да заплува към място на което принадлежи. За сега ще потича, защото е просто загубена патка...