нищожна

Седяхме там

Просто три жени

В бар заврян

Далеч от нормални хорски очи

Не жадувах за нищо различно

От глътка въздух без дъх на теб

Но по твоему типично

Поднесе своя скъп специалитет

Не успя да ми дадеш

Това, което все бе обещавал

И не спря да ме крадеш

Под претекст, че мен си защитавал

И мълчах, търпях и все преглъщах

Всяка твоя неочаквана поява

И безбройни пъти все се връщах

И пред себе си не го признавах

Беше навикът да съм виновна

Когато слънце не огрее твоят ден

И повярвах, че съм нищожна

Вярвах във всяка твоя дума за мен...