Замина си

Мислех си,
че имам време
Мислехме 
че имаме цялото време на света

Нямам цвят
Изсъхвах бавно през годините
Моят свят
Бе по-различен, но всичко мени се
И преди 
Казвахме си сбогом двамата
Но този път, не на шега
Бе за последно

Не те оставям, ти си тук макар да те няма
Не се предавам и без звук дори да остана
Ще крещя имена, но знам не ще се обърнеш
то там няма как да се върнеш

Очаквам те през нощта,
вратата да отвориш
И всеки пукот в къщата
е сякаш ми говориш
Въпреки, че знам добре този път завинаги
Разкъсана на две,
половината от мен замина си

Не те оставям, ти си тук макар да те няма
Не се предавам и без звук дори да остана
Ще крещя имена, но знам не ще се обърнеш
то там няма как да се върнеш

(Ще крещя имена с надежда да се обърнеш

Макар и никой до сега, от там да не се е върнал)