"ми щот' съм тъпанр"

Както си вървях към бащината къща
Взех, че стъпих аз във пресен цимент
Нещо се обърках, ще взема да се връщам
щото сетих се, че той живее в апартамент.

Квартала май е този, но улиците не
всичко ми е равно и не е тоя цвят
спомних си когато пред блока кат' дете
мечтаех си да видя и друго в тоя свят

Прекарах май години, във чужбина аз
забравила съм пътя но имам GPS
Звъня по телефона, вдига той от раз
викам "Тате, моля ти се земи та излез"

Малко по-нагоре зад новия магазин
чувам, глас познат, ето к'во било
блока боядисан, с цвят на маргарин
пред него нови сгради сякаш повече от 100

Всичко се променя, а спомена е стар
имахме ли куче или падна във бунар?
спомен избледнял на бивш тийн бунтар
що не ни намери пита, "ми щот' съм тъпанр"

И качваме се горе, сервира мусака
носталгия ме обхвана от мириса на таз кайма
и тараторче сипва, размириса се на чесън
спомена от детството ми стана малко по-пресен

Кога се промених до толкоз, че да гледам от високо
коренът е жив, макар не много дълбок , но
не принадлежа там от където се връщам
с умиление родата вкъщи прегръщам

Да мизерия е и доста сиви хора, но топли
поне когато са от твоето гнездо
започвам да си спомням, че тук не беше чак толкова кофти
ала светът е голям и искам да знам, а не да се питам утре какво можеше да е било.... 

Всичко се променя, а спомена е стар
имахме ли куче или падна във бунар?
спомен избледнял на бивш тийн бунтар
що не ни намери пита, "ми щот' съм тъпанр"