Егоистично

Оправданието ми беше сила
и истинко и не съвсем,

и в опитите си да бъда мила

не виждах истинският проблем.

Самотна бях дори когато
не бе забранено да излизаш навън.
Самичка сякъш във тълпата,

животът ми течеше като в сън.
Сега го виждам, но пак се заблуждавам,
че проблемът никога не е във мен.
Хората отсреща наранявам

без да питам как е минал техният ден.
А понякога едно здравей помага,

но егоистът в мен не ще
да се усмихне, да помаха
дори ако отсреща е дете...