Парче супа

 Ta значи прибирам се днеска след дълъг работен ден. Поуспах се малко сутринта, та не успях да си свърша работата вкъщи и съответно деня тръгна криво. Знаете как е на работа с тия неща, все едно всички колеги знаят къде си тръгнал и какво ще вършиш. Добре, че работя сама.
Та тежак ден ви казвам... Цял ден ме мори слънцето - първо ми светеше в компа, направо се разревах докато се дзверя да си прочета коментарите от страниците за Перник. Видях основното - паркирали неправилно коли, вода няма, парно няма, теца пуши. Ама без коментарите на баба Пена за това как теца метка 5G, някак си не беше същото. Както и да е. Зарязах компютъра и излязох да пуша красиво пред магазина. Пих две глътки кафе па се сетих, че не пуша.  Наака ме гълъб. Първо мислех, че капе вода от покрива, ама после му видях пернатия задник как се подава от горе. Дейба и гълъба. Влязох да се почистя, че гадна работа. 
Погледнах слънцето се беше изместило към витрината. Огряло мноо хубаво та чак цялата прах се вижда. Викам да позабърша, ма парцала не беше там дето си мислех и се отказах. 
Сетих се, че може да си пусна музика. Пускам спотифай, слушам 1 реклама, 2-ра реклама - набих му хикса, че няма кой да им плаща на тия изедници. 
Айде ще пусна тубата. Гледам Джена с нов хит. Пускам си арна музика и оп пак реклама - 5,4,3,2,1 пропусни.. .Втора реклама - ма ко стана тука бе. Докато се усетя си купих добавки за хубава кожа от някакъв сайт. Вече не помнех какво исках да гледам. 
Влиза клиент - вика ми - можете ли да ме опътите къде е гарата - а аз като един съвестен гражданин му обяснявам:
Значи от тука като излезеш отиваш нагоре по стълбите, после надясно и само на право. Като стигнеш края на улицата пресичаш на пешеходната пътека към гарата и като усетиш миризмата на пикня се обръщаш наляво и си там. Ако нещо не си сигурен питай на синята лавка с баничките баш пред гарата. Не беше много разбран човека, погледа ме тъпо и си замина. Не знам какво му беше ма можеше поне едно мерси да каже. 
Та мина деня и нали ви казвам прибирам се. От вратата отивам право в кухнята меткам тенджера на котлона и викам ся ще правя бърза супа. Турям зеленчуците, варим нещо там и идва момент да метна и фидето в тенджерата. Плик се къса, фиде хвърчи... Изсипах кило фиде у половинлитровата тенджера. Квото такова си викам - се е фиде, че го изедеме.
Прибира се мъжо и нещо ми се мръщи на супата - много големо парче си ми отрезала вика. Представяте ли си! Викам му, че я ядеш без хлеб и те така...