идилия

Нека да си вали вънка, мен ми е добре
Вкъщи пред камината да си пия кафе
Книжка във ръката, да изглеждам неглиже
Живота е идилия ако такъв беше

И събудих се от тоя сън, температурата беше поне -20
Предстоеше ми излизане навън ма беше ми рано едва осъзнах се
Облякох си боди, вълнена блуза, пуловр от горе, суичер и зимната шуба
Това не помогна особено, вятър отвя ме, как не ме хвана бялата смърт си се чудя
Сняг малко само беше валяло, изглежа съм първият човек стъпващ пред блока
До кръста затънах, 100 пъти се спънах, баси тая преспа, к'ва е дълбока
През умът ми на няколко пъти, следната мисъл премина
"За к'во ми е да работя, има ли смисъл". А, да, верно бе, трябва за да имам поминък...
И тъй продължих бавно, но славно в опит да стигна до спирката на градския транспорт
За щастие, или не точно с почуда открих, гадно, рейс няма, вися в студа тука с още един идиот
Отново се замислих къде съм тръгнала, вече изморена, с измръзнали цивки
бях на косам у нас да се върна, ама ей го рейса, подскърцва, подсвирква
а можеше...
Да си вали вънка, мен да ми е добре
Вкъщи пред камината да си пия кафе
Книжка във ръката, да изглеждам неглиже
Живот идилия, ако такъв беше, ма не е...