Ода за мене си

Безсмислено минаваха дните

Години наред безцелно вървях
Понякога надежда долиташе

Но винаги завършваше със страх

И очите затварящи се мълчаха

А вътрешно таеше се вик

Питам се толкова ли неможах

Да се отпусна и отдам на някой миг

А миговете идваха и си отиваха

Пропусках умишлено всяка капка живот

И от реалността дълбоко се криех аз

В очите свои сега се чувствам идиот

И колкото по-невидима ставах

Толкова повече изчезвах от света

Някъде на заден план оставах

Не познавах себе си сама

Пътеките утъпкани избирах

Живота труден беше във страни

Нима наистина не разбирах

Или страх ме бе да не боли

А всъщност болката бе пръв приятел

Познавах я отдавна из основи

Сама си бях станала предател

Човекът, който не обича да говори

А толкова ли нямаше някой

Който да прочете в очите ми
Тъгата скрита дълбоко

Тези дълбоко скрити сълзи

Може би бяха се опитвали

Но аз бягах ли бягах от реалността

И скрита в себе си оставах

Не исках да разбират моята душа

Но предадох се немога

повече безсънни нощи да изживея

Излизам от своята бърлога

Бореща се депресията да преодолея

И стига страх и ужаси

Ядосана съм аз на себе си 

Пропилявам живота си

Пропилях живота си

Винаги говоря за мечти и цели

по дяволите всичко се изпари

Не мога да бъда смела

Не мога да бъда забрави

Но събуждам се може би, дано

Но трябва да се стегна

с едно отворено око

нищо няма да постигна

трябва да се концентрирам

съжалявам ма не мога да рапирам

но не спирам

направо от душата си цитирам

Не ми позволявай да умирам
макар да не разбирам
живота и как да намирам
смисъл, май се филмирам
ще колабирам
от премислянето се шокирам
но пак не спирам
да събирам
парче по парче себе си намирам
съжалявам ако ви нервирам
но от душата си цитирам
Не ми позволявай да умирам....