В търсене на себе си изгубих много време
и смея да твърдя, че още дълго ще отнеме
губих се по пътя, нямам никаква идея
колко още пъти ще се преборя и ще успея
съдбата ми е горе долу средно благосклонна
оставя ми надежда и време да се опомня
и въпреки че много пъти съм мислила за края
живота ми ме кара да продължавам да мечтая
винаги съм гледала да не мисля в рамка
ограничението за мен било е гледка жалка
а сега се питам не са ли по-добре
тия дето грам не мислят тия дето им е все
все едно защо да се напрягаш
от простотията не можеш да избягащ
започни да мислиш като тъпак
все едно е дали си глупак
все едно ми какво се случва
и защо ми е да мисля
не е мой проблем
не е
не е
Мислех си че ще ми мине като поизчакам
като постоя самостоятелно във мрака
опитвам се в момент на ярост нищо да не решавам
понякога не зная дали се заблуждавам
и опитвам се с усмивка само напред да гледам
но събира се и капка по капка чувствам ще прелея
а ядът дълбоко в мен остава за моя сметка
няма същество родено да живее в клетка
но затварях вратата толкова много пъти
да изляза си мислех че ума ще ми се размъти
а той си бил прецакан и без това
човек който мисли не е за тая страна...
леле мале ко туй нещо -достойнство? уау
дали пък не е време да си кажем чао
щото квото и да говоря то няма смисъл
когато си ограничен и лишен от мисъл
все едно им е какво се случва
и защо ми е да мисля
не е мой проблем
не е
не е
Защо да мисля за живота и околната среда
един човек е малко да чисти всичките лайна
виж ако го нарека кауза може да се получи
но никой не е достатъчно силен да ни отучи
от навици градени не с години, а с векове
когато хулим другите се чувстваме най-добре
никога не ще погледнете себе си в очите
доволни от животите които градите
а като казвам че ми е все едно сега
се опитвам да се убедя ма греда
щото дълбоко в себе си трупам някви чувства
ярост, гняв, страх не мога да се отпусна
оглеждайки се виждам само неправди
жалки хора опитващи се да изглеждат славни
изглежда отново просто ще си замълча
не можеш да бъдеш разбран от малоумни същества...
и смея да твърдя, че още дълго ще отнеме
губих се по пътя, нямам никаква идея
колко още пъти ще се преборя и ще успея
съдбата ми е горе долу средно благосклонна
оставя ми надежда и време да се опомня
и въпреки че много пъти съм мислила за края
живота ми ме кара да продължавам да мечтая
винаги съм гледала да не мисля в рамка
ограничението за мен било е гледка жалка
а сега се питам не са ли по-добре
тия дето грам не мислят тия дето им е все
все едно защо да се напрягаш
от простотията не можеш да избягащ
започни да мислиш като тъпак
все едно е дали си глупак
все едно ми какво се случва
и защо ми е да мисля
не е мой проблем
не е
не е
Мислех си че ще ми мине като поизчакам
като постоя самостоятелно във мрака
опитвам се в момент на ярост нищо да не решавам
понякога не зная дали се заблуждавам
и опитвам се с усмивка само напред да гледам
но събира се и капка по капка чувствам ще прелея
а ядът дълбоко в мен остава за моя сметка
няма същество родено да живее в клетка
но затварях вратата толкова много пъти
да изляза си мислех че ума ще ми се размъти
а той си бил прецакан и без това
човек който мисли не е за тая страна...
леле мале ко туй нещо -достойнство? уау
дали пък не е време да си кажем чао
щото квото и да говоря то няма смисъл
когато си ограничен и лишен от мисъл
все едно им е какво се случва
и защо ми е да мисля
не е мой проблем
не е
не е
Защо да мисля за живота и околната среда
един човек е малко да чисти всичките лайна
виж ако го нарека кауза може да се получи
но никой не е достатъчно силен да ни отучи
от навици градени не с години, а с векове
когато хулим другите се чувстваме най-добре
никога не ще погледнете себе си в очите
доволни от животите които градите
а като казвам че ми е все едно сега
се опитвам да се убедя ма греда
щото дълбоко в себе си трупам някви чувства
ярост, гняв, страх не мога да се отпусна
оглеждайки се виждам само неправди
жалки хора опитващи се да изглеждат славни
изглежда отново просто ще си замълча
не можеш да бъдеш разбран от малоумни същества...
Коментари
Публикуване на коментар