няма смисъл :)

Когато не можех да говоря изразявах себе си в поезия
Пишех, пеех, понякога започвах да се плезя
И си мислех леле ще ми пръсне сърчицето
Вярвам че понякога личи ми на лицето
Но не може облепила съм го много здраво
Може би единствено за себе си съм права
Но не давам никой вече да ме докосне

Но как духът ни ще порастне

Когато така затварям се в себе си

И все пак отворена към света

Може би частица от мен иска да живее

Но в края на краищата желая да бъда сама...

И защо така печално, драматично виждам всичко

Едва ли ще се променя

Аз съм тази която ще отвори очите си за всеки

Но в края на краищата ще остане сама...