Простичко...

Питаше ме защо съм странна
А това бях просто аз
Често случваше ми се да падна
Да мълча или крещя със пълен глас
Признавах всяка моя грешка
Всяко чувство казвах във прав текст
Понякога ме гледаше с насмешка
Понякога ме пиеше на екс
И отново във замяна нищо аз не исках
Интересувам се може би прекалено много
И с мълчание зъбите си стисках
Не давайки вид на човек изпитващ тревога
И винаги казвах си че не ми пука грам
Но не за да спася себе си
А защото всеки път когато лъч надежда дам
Някой забелязваше добротата ми
А какво да правя когато не мога
Въпреки че опитвах милион пъти
Да покрия очакванята на хора
Които за мен душата си кътат
А просто исках да знам с какво да помогна
Всички сме счупени по някакъв начин
Не съм искала да ви трогна
Исках с някого да поплача...