Със всеки изминал ден се убеждавам, че няма един с един човек.
Всеки индивид има своята собствена уникалност.
А времето препуска яростно и век след век, изтича бързичко и нашата давност.
Не умея да съдя, въпреки че се опитах, за да се впиша в колектива.
От всякъде ме пъдят - или съм много тиха, или пък много дива.
И дори във лошите, винаги виждам капчица надежда.
Нали живота до едно простичко правило се свежда.
За да съм щастлива трябва част от мен отсреща да оставя.
И не ща в замяна нищо, знам че хората бързичко забравят.
Тези, които раздават усмивки често заспиват със сълзи.
Но вярвай ми, един от милион да докоснеш, знай че заслужава си.
Коментари
Супер :)
ОтговорИзтриване