самотно

Поредната нощ, изпълнена със самота

А не това обещаваше, вчера вечерта

Студеният дъжд, тропащ по прозореца

само усилва тази празнота...

Не исках, прошепнах, да нараня

нито твоите чувства, нито твоята душа

Ала всички думи бяха излишни сега

Светът бе различен, без капка светлина

А звездите в небето блестяха тъй ярко

поглеждах ги вече все по плахо

Милион пъти едно и също си бях пожелала

и години на ред към едно и също съм се стремяла

Но вече това не бе от значение

защото излиза, че нямам право на мнение

каквото е написано това ще се случи

Не може човек от всичко да получи...