1/4 век

Понякога се будя сутрин
и аз не знам защо
Понякога с усмивка
понякога ми е все едно
Мислила съм много
"искам да съм някой друг"
Какво ли би било
ако не съм тук
Но после се усещам
колко трябва да се радвам
имам всичко най-важно
за да не пропадна
И мястото свое
на никой не бих дала
Може би предпочитам
 да съм умряла

Щото борила съм се да стана човек
Изграждах себе си цял четвърт век
с кръв и пот, и нокти, и какво ли още не
всеки белег пазя в себе си още от дете
Щото борила съм се да стана човек
Изграждах себе си цял четвърт век
с кръв и пот, и нокти, и какво ли още не
всеки спомен пазя в себе си още от дете

Когато ми е криво
когато не върви
когато ми е сиво
и чудя се дали
има смисъл някъв
аз да продължа
И красивото в живота
къде пък го видя
Но после пак се сещам
винаги може и по-зле
взех да се усещам
че съм си добре
И мястото свое
на никой не бих дала
Може би предпочитам
 да съм умряла

Щото борила съм се да стана човек
Изграждах себе си цял четвърт век
с кръв и пот, и нокти, и какво ли още не
всеки белег пазя в себе си още от дете
Щото борила съм се да стана човек
Изграждах себе си цял четвърт век
с кръв и пот, и нокти, и какво ли още не
всеки спомен пазя в себе си още от дете