Тревата веч не е зелена...

Взе да почва да ми дреме,
че тревата веч не е зелена...
А защо пък да не взема
да се просна по корем..
Там долу на земята,
дето принципно стъпваме с краката
и ще взема и лопата,
ама нека да е на заплата.
И то взе, че и лятото отмина,
а с него и цялата година.
Т'ва времето е голяма гадина...
Щях да се ядосам ма ми мина.
И ся докат'  чеша си брадата,
и отмятам си косата,
на стола качвам си краката
и поглеждам към вратата...
Е, и к'во кат' гледам там
нищо не виждам освен суитшърт заврян
и део стик подпрян
е и един голям юрган.
Мисълта ми бе друга, ма се отклоних...
Есента ще дойде, докато завърша тоя стих
От мъка взех, че се пропих
и от това, че много лятото не усетих...
Е, ма що пък да ми дреме,
че тревата веч не е зелена...
Ще дочакам зимно време
аз шейната да си взема...