Отново мисли в безсънната нощ
Прорязват отвътре, сякаш със нож
Дълбаят неспирно, без капка жал
Не затваряш очи, макар до болка отмалял
Сиво изглежда всичко било някога в цвят
Прехвърляш спомени, в които си млад
Мислиш за грешките, не за нещата
Които си правил според стандарта
Смисъл не намираш във нито един теб
Но редят се сивите случки без ред
Ти от преди или ти от сега
Все си си ти в тази безкрайна игра
И отново безсънието те води до тук
Не мигваш от мисълта, че може да си боклук...
Коментари
Публикуване на коментар