Скуката бавно ни убива
Дълбае сякаш с нож, стъкло
Скърцането напомня на стрелките на часовника
С всяко скръцване забравяме каквото е било
Но нищо няма никакво значение
Нито времето прекарано сама
Нито на живота бавното движение
Нито скритата тъга
И все пак скуката полека ни убива
Време дава ни да мислим за това
Че не друго, а точно мислите
Изяждат бавно малката душа.
Коментари
Публикуване на коментар