"Когато нещата отидат по дяволите, не отивай с тях" е казал Елвис. Но как всъщност разбираме, че нещата са отишли по дяволите се питам аз.
Живота е една неспирна въртележка. През каквото минаваш ти сега, някой, някога е минал вече... Изживял го е... Преживял го е. А ти седиш и се чудиш, защо животът ти напомня някой тъп сериал. Защо отношенията са толкова сложно нещо? Отговорът е прост. Защото всеки човек е различен, а щом е различен би трябвало да мисли по по-различен начин нали? И щом мисли по различен начин, значи няма как винаги да се разбирате за всичко... Или има начин?
И тук изглежда се връщам на историята за малката овчица. Започвам пак отначало. Защото историите са много и не са особено свързани. Или пък са?!?
Та малката овчица си живяла кроткият живот. Всъщност "живяла" в момента ми се струва пресилено. Да речем, че съществувала. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година... Съществувала с надеждата, че някой ден ще се почувства жива. Но този ден не идвал... Надеждата умира последна казват... А какво се случва когато наистина умре? Надеждата за живота, който така отчаяно очаквала, започнала все повече и повече да замира. А най-много я боляло заради неразбирателството, което срещала. Защо, това че иска да живее, трябва да наранява хората около нея? Тя се опитваше толкова дълго време да живее с тях. Защо те не можеха да си представят тя да живее? Толкова ли е ужасно да се зарадваш на нечие щастие? Че нали тя това правяше... Радваше се, когато другите са щастливи, дори това да я нараняваше понякога. Защо не можеше и тя да се почувства добре, поне веднъж без огризения? Защо я караха да се чувства, като най-долната отрепка дори без повод. Ей тъй да си знае. Да си знае, че не заслужава да живее... Тя чувстваше, че времето й изтича... Просто искаше да се почувства жива. Защо беше толкова трудно?
Живота е една неспирна въртележка. През каквото минаваш ти сега, някой, някога е минал вече... Изживял го е... Преживял го е. А ти седиш и се чудиш, защо животът ти напомня някой тъп сериал. Защо отношенията са толкова сложно нещо? Отговорът е прост. Защото всеки човек е различен, а щом е различен би трябвало да мисли по по-различен начин нали? И щом мисли по различен начин, значи няма как винаги да се разбирате за всичко... Или има начин?
И тук изглежда се връщам на историята за малката овчица. Започвам пак отначало. Защото историите са много и не са особено свързани. Или пък са?!?
Та малката овчица си живяла кроткият живот. Всъщност "живяла" в момента ми се струва пресилено. Да речем, че съществувала. Ден след ден, седмица след седмица, месец след месец, година след година... Съществувала с надеждата, че някой ден ще се почувства жива. Но този ден не идвал... Надеждата умира последна казват... А какво се случва когато наистина умре? Надеждата за живота, който така отчаяно очаквала, започнала все повече и повече да замира. А най-много я боляло заради неразбирателството, което срещала. Защо, това че иска да живее, трябва да наранява хората около нея? Тя се опитваше толкова дълго време да живее с тях. Защо те не можеха да си представят тя да живее? Толкова ли е ужасно да се зарадваш на нечие щастие? Че нали тя това правяше... Радваше се, когато другите са щастливи, дори това да я нараняваше понякога. Защо не можеше и тя да се почувства добре, поне веднъж без огризения? Защо я караха да се чувства, като най-долната отрепка дори без повод. Ей тъй да си знае. Да си знае, че не заслужава да живее... Тя чувстваше, че времето й изтича... Просто искаше да се почувства жива. Защо беше толкова трудно?
Коментари
Публикуване на коментар