Читателите на блогът ми /здравей мен след време =) / са чели за овчицата. Реших, че е добре да продължа да пиша за нея. Все пак и тя има право да й бъде вдъхнат живот.
И така... Живяла си малката овчица кроткия живот. Продължавала да гледа напред, независимо от нещата, случващи се около нея. Пасяла и вървяла, все напред. Спътникът й, започнал да я разбира. Не напълно, но все пак се опитвал. Били щастливи и продължавали напред. Заедно. Това било наистина важно за овчицата. Чувствала се прекрасно. Но някак си, празно. На овчицата й се искало, никога да не остава сама. Защото, когато оставала сама, чувствала голяма празнота. Но накрая на деня, винаги била сама... Надявала се това да се промени... Надеждата е това, което ни крепи...
И така... Живяла си малката овчица кроткия живот. Продължавала да гледа напред, независимо от нещата, случващи се около нея. Пасяла и вървяла, все напред. Спътникът й, започнал да я разбира. Не напълно, но все пак се опитвал. Били щастливи и продължавали напред. Заедно. Това било наистина важно за овчицата. Чувствала се прекрасно. Но някак си, празно. На овчицата й се искало, никога да не остава сама. Защото, когато оставала сама, чувствала голяма празнота. Но накрая на деня, винаги била сама... Надявала се това да се промени... Надеждата е това, което ни крепи...
Коментари
Публикуване на коментар