Има моменти в живота ни, които ни карат да се замислим.
За някои хота, това са моментите, които поглеждат към небето и си казват "О, колко е красиво". За други, това са моментите, в които остават сами, в края на деня, чудейки се "Всичко ли днес направих както трябва". Трети пък се замислят, след като дълго време са живяли на бързи обороти и изведнъж, просто спират....
Аз? Аз се замислям винаги... След всяко малко и незначително уж нещо. Аз съм от хората, които винаги премислят дори най-малкото нещо. Например имах период, в който се чудех дали ще успея да отворя вратата на бусчето като хората... :D Дам...
Но има моменти в живота ни, които ни карат да оценяваме какво имаме. Такива моменти, в които си благодарен за тези малки неща около теб самият. Тези малки неща, които независимо от всичко те крепят и ти помагат да движиш напред. Същите малки неща, които не забелязваш и не оценяваш, когато разполагаш с тях по всяко време. Същите тези малки подробности, които приемаш за даденост. Приемаш ги за даденост до момента, в който осъзнаеш, че имаш нужда от тях, пък изведнъж се оказва, че не можеш да ги получиш... Тези малки моменти, които те карат да се усмихнеш на тях, колкото и да е нелепо... И пак се оплетох в мисли... В мисли за малките моменти, споделени с хората, на които държиш толкова много, че направо е нелепо. Но няма по важно нещо от това, защото тези малки моменти са специални, само когато са споделени с тези хора... И тогава всичко изглежда розово и красиво. Защото няма нищо по-красиво от малките неща. Те са нещото, което ни прави това което сме...
За някои хота, това са моментите, които поглеждат към небето и си казват "О, колко е красиво". За други, това са моментите, в които остават сами, в края на деня, чудейки се "Всичко ли днес направих както трябва". Трети пък се замислят, след като дълго време са живяли на бързи обороти и изведнъж, просто спират....
Аз? Аз се замислям винаги... След всяко малко и незначително уж нещо. Аз съм от хората, които винаги премислят дори най-малкото нещо. Например имах период, в който се чудех дали ще успея да отворя вратата на бусчето като хората... :D Дам...
Но има моменти в живота ни, които ни карат да оценяваме какво имаме. Такива моменти, в които си благодарен за тези малки неща около теб самият. Тези малки неща, които независимо от всичко те крепят и ти помагат да движиш напред. Същите малки неща, които не забелязваш и не оценяваш, когато разполагаш с тях по всяко време. Същите тези малки подробности, които приемаш за даденост. Приемаш ги за даденост до момента, в който осъзнаеш, че имаш нужда от тях, пък изведнъж се оказва, че не можеш да ги получиш... Тези малки моменти, които те карат да се усмихнеш на тях, колкото и да е нелепо... И пак се оплетох в мисли... В мисли за малките моменти, споделени с хората, на които държиш толкова много, че направо е нелепо. Но няма по важно нещо от това, защото тези малки моменти са специални, само когато са споделени с тези хора... И тогава всичко изглежда розово и красиво. Защото няма нищо по-красиво от малките неща. Те са нещото, което ни прави това което сме...
Коментари
Публикуване на коментар