Какво се случва, когато човек попадне в бездна? Пада, пада, пада, но докога? Пада до дъното? А после? Какво се случва когато удари дъното? Остава там или се опитва да изплува? Какво го кара да остане и какво го кара да изплува? Толкова много въпроси... Толкова много отговори....
Не съм сигурна от къде да започна размислите си на глас сега... Но все от някъде трябва да се започне, нали?
Какво трябва да направи човек, когато усеща, че нещо не е наред?
Всеки един от нас, хората, е имал следният момент в живота си... Момента в който се чувстваш толкова объркан, че не си сигурен къде си, какво правиш, защо го правиш... Някои хора минават бързо през тази "фаза", други прекарват дълги нощи в опити да проумеят какво се случва... Едно знам от опит. Говоренето помага.
Можете да стоите в ъгъла и да плачете тихо всяка нощ, знаейки или усещайки нещо като депресия, премълчавайки какво ви е докарало до това. Или можете да се стегнете, което е нещо наистина трудно и още по-трудно да преглътнете егото си и да споделите с някой проблема. Защото колкото по-дълго време прекарвате в мълчание, толкова по-трудно става. Натрупвате тъга,дори агресия, която бавно, но сигурно ви изяжда. Малко по малко се променяте, отчуждавате и губите всичко и всички около вас. Губите контрол. Не трябва да се оставяте да загубите контрол. Колкото и да е трудно, помислете за това колко много хора по света има, които са в същото или дори по-лошо положение... И не, не трябва да звучи като радост върху чуждото нещастие. Просто трябва да проумеете, че малките неща ни правят по-щастливи. Защото малките неща са всъщност това което има значение. Огледайте се и се опитайте да се радвате за първото хубаво нещо което ви се случи или видите. Независимо колко малко може да бъде то. И споделяйте! Едно красиво оформено облаче в небето, може да донесе много повече приятни емоции и от най-скъпата кола. И споделяйте! Защото сам човек за никъде не е. Дори да ви се струва, че човека срещу вас не ви разбира, това не означава да оставите мнението си за себе си. Ако имате нужда от промяна, споделяйте! Дори думите да излизат невъобразимо трудно. Споделяйте! Все някой, някъде и по някое време ще ви обърне внимание... Ще ви чуе... А вие вярвате ли в сродните души... И да не вярвате, не спирайте да се оглеждате! Ще се учудите какво може да се види ако човек се вгледа... в малките неща! И никога, ама никога не смейте да се отказвате, защото борбата прави играта "живот" интересна... Накрая винаги си стува!
Не съм сигурна от къде да започна размислите си на глас сега... Но все от някъде трябва да се започне, нали?
Какво трябва да направи човек, когато усеща, че нещо не е наред?
Всеки един от нас, хората, е имал следният момент в живота си... Момента в който се чувстваш толкова объркан, че не си сигурен къде си, какво правиш, защо го правиш... Някои хора минават бързо през тази "фаза", други прекарват дълги нощи в опити да проумеят какво се случва... Едно знам от опит. Говоренето помага.
Можете да стоите в ъгъла и да плачете тихо всяка нощ, знаейки или усещайки нещо като депресия, премълчавайки какво ви е докарало до това. Или можете да се стегнете, което е нещо наистина трудно и още по-трудно да преглътнете егото си и да споделите с някой проблема. Защото колкото по-дълго време прекарвате в мълчание, толкова по-трудно става. Натрупвате тъга,дори агресия, която бавно, но сигурно ви изяжда. Малко по малко се променяте, отчуждавате и губите всичко и всички около вас. Губите контрол. Не трябва да се оставяте да загубите контрол. Колкото и да е трудно, помислете за това колко много хора по света има, които са в същото или дори по-лошо положение... И не, не трябва да звучи като радост върху чуждото нещастие. Просто трябва да проумеете, че малките неща ни правят по-щастливи. Защото малките неща са всъщност това което има значение. Огледайте се и се опитайте да се радвате за първото хубаво нещо което ви се случи или видите. Независимо колко малко може да бъде то. И споделяйте! Едно красиво оформено облаче в небето, може да донесе много повече приятни емоции и от най-скъпата кола. И споделяйте! Защото сам човек за никъде не е. Дори да ви се струва, че човека срещу вас не ви разбира, това не означава да оставите мнението си за себе си. Ако имате нужда от промяна, споделяйте! Дори думите да излизат невъобразимо трудно. Споделяйте! Все някой, някъде и по някое време ще ви обърне внимание... Ще ви чуе... А вие вярвате ли в сродните души... И да не вярвате, не спирайте да се оглеждате! Ще се учудите какво може да се види ако човек се вгледа... в малките неща! И никога, ама никога не смейте да се отказвате, защото борбата прави играта "живот" интересна... Накрая винаги си стува!
Коментари
Публикуване на коментар