Случвало ли ви се е мили хорица, които никога няма да прочетете това, нещо от сорта... Живеете си, тихо, кротко, стараете се да не пречите на никой, винаги се опитвате да помогнете с каквото можете, абе живеете и си трайкате.... Ами аз цял живот прекарах така. Винаги съм се опитвала да избегна всякакви видове конфликти с разумно обяснение, изслушване и говорене. Ако не се получава просто се оттеглям, само и само мир да има.
И така следната история е за една овца която си живее сред овцете осъзнавайки че не е баш овца...
Тази овчица, още от малка винаги се е опитвала да се слее с тълпата. Колкото й трудно да е било понякога. Живеела си, пасяла си, нищо от никого не искала. Порастнала овчицата и си намерила приятел. Същият като нея. Черен сред белите овци, умен сред глупавите или глупав сред умните... Все тая паснали си. Живяли си кротко двамцата живота. Често се случвало овчицата обаче, да отстъпва пред спътника си. Била готова на всичко за да не остане пак сама различна сред еднаквите. Престъпвала принципите си отново и отново, докато не започнала да мисли: "А, защо той не отстъпи веднъж? Поне веднъж, за да разбера, че и той би направил същото за мен..." Мислила дълго време и решила да държи на мнението си, да отстоява позицията си следващия път. И така и направила. Казала каквото мисли, била себе си! Но това не се понравило на спътникът й. Той се разсърдил. Не могъл да приеме идеята да не е прав. Овцата има мнение. Значи нещо не е наред. Разстроената овчица започвала все повече и повече да се замисля, колко е важно животът й да протече, така както тя иска, а не както някой друг й каже. Все пак това си беше нейният живот. Тя просто си мечтаеше някой да я разбере. Някой да приеме нейното мнение, нейното мислене. Но изглежда никой не се интересуваше... Изглежда тя беше прекалено странна, дори и за странните... Ди Факинг Енд...
И така следната история е за една овца която си живее сред овцете осъзнавайки че не е баш овца...
Тази овчица, още от малка винаги се е опитвала да се слее с тълпата. Колкото й трудно да е било понякога. Живеела си, пасяла си, нищо от никого не искала. Порастнала овчицата и си намерила приятел. Същият като нея. Черен сред белите овци, умен сред глупавите или глупав сред умните... Все тая паснали си. Живяли си кротко двамцата живота. Често се случвало овчицата обаче, да отстъпва пред спътника си. Била готова на всичко за да не остане пак сама различна сред еднаквите. Престъпвала принципите си отново и отново, докато не започнала да мисли: "А, защо той не отстъпи веднъж? Поне веднъж, за да разбера, че и той би направил същото за мен..." Мислила дълго време и решила да държи на мнението си, да отстоява позицията си следващия път. И така и направила. Казала каквото мисли, била себе си! Но това не се понравило на спътникът й. Той се разсърдил. Не могъл да приеме идеята да не е прав. Овцата има мнение. Значи нещо не е наред. Разстроената овчица започвала все повече и повече да се замисля, колко е важно животът й да протече, така както тя иска, а не както някой друг й каже. Все пак това си беше нейният живот. Тя просто си мечтаеше някой да я разбере. Някой да приеме нейното мнение, нейното мислене. Но изглежда никой не се интересуваше... Изглежда тя беше прекалено странна, дори и за странните... Ди Факинг Енд...
Коментари
Публикуване на коментар