Винаги съм се питала, какво ме кара да продължавам напред... Цел, задача, нещо...
Хората се избиват да станат по-богати, по-умни, по-успели... А какво правя аз....
Какво правя... Седя и си мисля, защо по дяволите са ми пари. Да и аз искам да си купя хубава дрешка, ново колело, кола, къща, да изляза да изпия някоя бира, коктейлче, да отида до морето, на планина, в чужбина на почивка... И все пак, това ли е най-важното... Напоследък все повече си мисля за това, колко са намръщени хората. Имам чувството, че само аз си ходя идиотски усмихната по улиците, когато слънцето блести в очите ми, има забавни облачета в небето и слушалките са ми в ушшите. Всяка вечер докато приготвям вечеря се хиля тъпо срещу розово - оранжевите облачета, които виждам по залез от кухненския прозорец... Хващам се в глупави поздрави с усмивка срещу някои симпатични улични животинки дори... А като се огледам, около мен всички изглеждат забързани, ядосани, яростни, уморени...
Какво искам от живота!?! А какво искат останалите.....
Скоро попитах много близък човек - Каква е твоята цел в живота?
Отговорът беше нещо като "Ми живея да натрупам пари и да не се налага да работя". Да никой не ще да върши нещо за някви си мижави стотинки, но все пак... Знам, че и въпросът ми не бе взет на сериозно, но все пак... Как може да не можем да проведем един нормален разговор се чудя... Може би пораствам по-бързо от хората около мен... Или пък има нещо в главата ми, което ми показва светът по-хубав от начина по който го виждат останалита... И все пак за какво живея... Едва ли има значение...
Хората се избиват да станат по-богати, по-умни, по-успели... А какво правя аз....
Какво правя... Седя и си мисля, защо по дяволите са ми пари. Да и аз искам да си купя хубава дрешка, ново колело, кола, къща, да изляза да изпия някоя бира, коктейлче, да отида до морето, на планина, в чужбина на почивка... И все пак, това ли е най-важното... Напоследък все повече си мисля за това, колко са намръщени хората. Имам чувството, че само аз си ходя идиотски усмихната по улиците, когато слънцето блести в очите ми, има забавни облачета в небето и слушалките са ми в ушшите. Всяка вечер докато приготвям вечеря се хиля тъпо срещу розово - оранжевите облачета, които виждам по залез от кухненския прозорец... Хващам се в глупави поздрави с усмивка срещу някои симпатични улични животинки дори... А като се огледам, около мен всички изглеждат забързани, ядосани, яростни, уморени...
Какво искам от живота!?! А какво искат останалите.....
Скоро попитах много близък човек - Каква е твоята цел в живота?
Отговорът беше нещо като "Ми живея да натрупам пари и да не се налага да работя". Да никой не ще да върши нещо за някви си мижави стотинки, но все пак... Знам, че и въпросът ми не бе взет на сериозно, но все пак... Как може да не можем да проведем един нормален разговор се чудя... Може би пораствам по-бързо от хората около мен... Или пък има нещо в главата ми, което ми показва светът по-хубав от начина по който го виждат останалита... И все пак за какво живея... Едва ли има значение...
Коментари
Публикуване на коментар