Писнало ми е. Писнало ми е да се преструвам. Писнало ми е да "живея". Аз знам, че нещо струвам. Аз знам, че все нещо умея. Знам, че съм тук със своята си цел. Но знам, целта ми не е да оцелея. И колкото и да се мъча да се съсредоточа, знам не ще успея...
Оптимист съм се родила, може би така са ме възпитали. Не обичам лоши мисли, те винаги бързо от главата ми са отлитали. Но е трудно да си оптимист във времето, в което аз живея. И въпреки това, аз знам, ще го преодолея...
Но писнало ми е. Писнало ми е от лицемерните. Писнало ми е от заслепените. Аз знам, че аз не съм нито от едните, нито от другите, заблудените. Знам, че имам друго виждане на нещата. Съвсем друг свят ми е в главата.
Цветовете по-ярки са. Малките неща са 100 пъти по-големи. Струва ми се обаче, за другите сиво е. Всичко виждат като проблеми. Живеят бързо, хич не мислят. Странно ми е чак, колко глупости в секунда правят и изричат.
И писнало ми е, да слушам за на другите проблемите. Сякаш съм душевна изтривалка. Писнало ми е да слушам изповеди и простащините на онези глупавите, жалките.
Аз не съм от тези, дето се оплакват за щяло и не щяло. Тези дето ревът "съседа вдига шум; кучето лаяло"... Аз живея в изолация, слушалките в ушите, далеч от цялата тая деградация...
И все пак писнало ми е да гледам. Виждам всякакви говеда. Писнало ми е очите да ми вадят с глупост, простащина и фалш, направо да ти досадят.
Кофти е, че човек - мечтател, за да оцелее, трябва с тези, фалшивите да "живее"....
Оптимист съм се родила, може би така са ме възпитали. Не обичам лоши мисли, те винаги бързо от главата ми са отлитали. Но е трудно да си оптимист във времето, в което аз живея. И въпреки това, аз знам, ще го преодолея...
Но писнало ми е. Писнало ми е от лицемерните. Писнало ми е от заслепените. Аз знам, че аз не съм нито от едните, нито от другите, заблудените. Знам, че имам друго виждане на нещата. Съвсем друг свят ми е в главата.
Цветовете по-ярки са. Малките неща са 100 пъти по-големи. Струва ми се обаче, за другите сиво е. Всичко виждат като проблеми. Живеят бързо, хич не мислят. Странно ми е чак, колко глупости в секунда правят и изричат.
И писнало ми е, да слушам за на другите проблемите. Сякаш съм душевна изтривалка. Писнало ми е да слушам изповеди и простащините на онези глупавите, жалките.
Аз не съм от тези, дето се оплакват за щяло и не щяло. Тези дето ревът "съседа вдига шум; кучето лаяло"... Аз живея в изолация, слушалките в ушите, далеч от цялата тая деградация...
И все пак писнало ми е да гледам. Виждам всякакви говеда. Писнало ми е очите да ми вадят с глупост, простащина и фалш, направо да ти досадят.
Кофти е, че човек - мечтател, за да оцелее, трябва с тези, фалшивите да "живее"....
Коментари
Публикуване на коментар