Пъзел...

Ако бях пъзел с милион парчета,

щеше ли да се опиташ да ме подредиш?

Ако знаеше, че ми е крехко сърчицето,

щеше ли повече да го щадиш?

Ако можех само с теб да оцелея,

щеше ли винаги при мен да стоиш?

Ако мислиш, че съм аз планета,

не трябва ли ти, моят спътник, около мен да се въртиш?

Ако съм стъкло, строшено на пода,

няма ли поне да ме вдигнеш, да ме залепиш?!?

Да, аз съм съставена от милион парчета,

които във ръцете си държиш!

Първото парче, то е моят изглед,

ако не внимаваш ще ме изкривиш!

Следващите няколко, ти сам решаваш,

къде искаш да сглобиш...

Стотното парче е моята душа,

без много да се колебаеш, разбери къде е тя...

Парчето с номер хиляда са моите очи,

вдигни като стъкълцата от пода и мястото им намери...

На десетхилядното трябва да знаеш, моята същнос е това...

Ако не ме уважаваш, захвърли го в огъня...

Стохилядното парче е моят глас, моето право,

но ако и това не ти харесва, изхвърли го тогава!

Всички парчета 999 999 преброй и сглоби както сам ти решиш...

Захвърли ги ако щеш... Както прецениш...

Последното милионното парче на теб оставям,

искам сърцето ми ти да задържиш!

Намерих това в стар дневник и реших да споделя творенията си от миналото...  :D:D:D