кратки размисли за живота...

Спомням си преди години някой ми каза " животът е такъв какъвто сам си го направиш".
Вярвам в това и до днес. Но много хора не го разбират. Не схващат, че наистина е така. Всяко нещо, което ни предстои е породено от нашите решения и действия. И тук допускам също, че човек не може да избяга от съдбата си. Как да вземеш правилното решение, в случай че не можеш да си сигурен какво ще стане след това. Винаги съм смятала, че живота е като анкета с няколко опции. Няма грешна опция. Има опции които водят до кофти последствия, но за да се стигне до там, значи това е трябвало да стане... За да след това, човека избрал кофти опцията, да се научи, че не трябва да я избира. Някои хора просто имат късмет и уцелват по-приятните последствия с по-малко грешки. Но нали всъщност няма грешки... Дали? А какво става като се намеси фактора "друг човек". Убедила съм се, че по гадно същество на тая планета от човека няма. Самоунищожаваме се по най-малоумни начини. Но това е друга тема на разговор.
Та какво става когато някой друг е повлиял на решенията ни. С лекота ще напиша, така е трябвало да стане. Всичко накрая зависи от нашето решение... Дори да ти допрат пистолет до главата пак имаш право на избор, нали така?!? Сам избираш дали да направиш това, което нкой ти казва или това, което сам прецениш.Да се опиташ да избягаш, да слушаш, да се бориш? Но какъв е смисъла... Каква е целта...
Това е нещо, което всеки сам преценява за себе си. Аз като безнадежден оптимист гледам така на нещата... Ако спреш да се оплакваш, ако се огледаш и замислиш, може и да ме разбереш....
:)

Коментари