И ето как мина денят ми...

Станах сутрин рано.
Ах, как спеше ми се само!
Главата щом подадох от юргана,
хич не исках да стана...
И все пак станах...
Кафенце да си правя хванах,
изпих го сякаш за миг,
за работата тръгнах, в душата вик...
Повисях във офисчето хладно
печката докато загрее стана пладне...
С колежката подумахме си малко
стана време да си тръгне, жалко.
Ето ме сега във офисчето още
мръзна тука и се пощя.
Какво да правя се чудя,
то докато се събудя,
стана време да се прибирам
смисъл в тоя кръговрат не намирам....

Описание на 17.12.2013 според моята гледна точка... :D